Сатанизмът и дяволопоклонничеството са две различни неща. Дяволопоклонничеството е обърнато християнство и съществува заради християнството. Сатанистите се отграничават от дяволопоклонниците.
Сатанизъмът не е съвсем религия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанистите не се кланят на Сатаната. Поради това и в сатанинската доктрина не се включват разни истории, свързани със Сатаната и християнския Бог.
Сатанизмът е индивидуален мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма.
Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, образуващо единно светоусещане- сатанизъм.
Общо за много сатанисти е следното:
1. Признава се за недостойно преклонението пред висши сили и изобщо признаването на съществуването на каквито и да било висши сили. На почит са атеизмът и науката.
2. Не се използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.
3. Приема се масово, че в сатанизма няма правила и няма догми, задължителни за спазване. Това произтича от факта, че сатанизмът е индивидуалистически мироглед.
4. Във връзка с взаимоотношенията с хората- прието е отношение на принципа "каквото повикало- това се обадило".
5. Безпричинно не се дава прошка и не се получава прошка.
6. Приета е идеята, че сатанистите не следва да се организират по никакъв начин (било в църкви или подобно), тъй като това е мироглед на Личността.
7. Сатанистите не приемат масовите религии, масовата култура и тълпите във всичките им измерения. Затова и те не се стремят да бъдат болшинство в света.
8. Сатанинският мироглед не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам си определя своите цели и начините , по които ще ги постигне.
9. Сатанизмът е път на неограничавано от нищо себеразвитие.