Из "Точка на прехода"
автор: Alote
Често, даже много често, се срещат разговори за това, че сатанизмът е компрометиран. Представителите на "умерените" течения се оплакват от това, че сатанистите са считани за маниаци-убийци, за луди, целящи унищожението на християнството, които правят зло заради злото. "Екстремалните" сатанисти пък се оплакват, че сред "умерените" сатанисти се намира една маса хора, които са неудачници и овце, прикриващи с с името на Мрака своето бездействие, рушащо екстремалните основи на сатанизма. Сатанистите постоянно доказват един на друг кой от тях е "тру", а кой е овца. Други се опитват да докажат на света своята "доброта" и "хуманност" и така нататък. Някои пък наобратно- опитват се да отстояват мрачността и деструктивността, отказвайки се от всичко не екстремално.
Но необходими ли са на сатанизма оправдания? За какво са му, ако сатанистите целенасочено се противопоставят на социума? Сатанистът, не признавайки социалните мерила "добро" и "зло", по някаква причина започва много да се обижда, когато го мерят с тях. При това, като правило, сатанистът попада в раздела на "злото". Е и какво? Каква е разликата, ако теб те записват в някаква там група, самото съществуване на която ти не признаваш?
Обидата си е обида, но сатанистите сами започват да мерят окръжаващият ги свят с параметрите "добро" и "зло". Исторически се случило, че християнството се явява критик на сатанизма. За християните Сатаната винаги е бил олицетворение на всичко най-страшно и отвратително, а ние, ползвайки такова име, трябва ли да се удивляваме, че те автоматически са почнали да ни асоциират със своите фантазии? Името на Сатаната се ползва от мнозина и заради това да покажат своето пълно пренебрежение към християнските догми, с които е пропит нашия свят. Ние отричаме доброто и злото, но в същото време показваме на християните техните лоши постъпки. Т.е. на върха на църквата се поставят кървавите кланета през Средновековието, болбата с науката, продължаваща и до ден днешен, аморалния образ на живота на свещенослужителите, стремежът към богатства, опитите да се придобива власт. И какво, питам аз? Да, църквата плюе на моралните догми и нагло лъже своите овце за това, да може да ползва за себе си благата от живота. И какво от това?
Един от главните аргументи на сатанистите против църквата обаче не са забравените морални ценности, а това, че църквата противостои на егрегора Сатана. Но така ли е това? Църквата не се обръща към Сатаната, тя се опитва да апелира към архетипа на "доброто" божество, в дадения случай Христос и неговия баща Йехова. Много сатанисти искат едва ли не сатанизмът да стане официална религия. Да се заменят кръстовете с обърнати пентаграми. Т.е. да изритаме едни паразити и да насадим други. В какво ще се състои принципиалната разлика? Ами в нищо.Ще го има все същото духовенство, все същото паство, ще ги има все същите дисиденти, само че сега те ще се наричат християни. При смяната на ролите, същността не се губи. Лично аз виждам Сатаната във властта и в силата. Ако църквата е силна и властна, значи тя е Сатана, ако ще и да не го осъзнава.
От друга страна църквата се меша в еволюцията на човешкото общество, възпроизвежда говеда и противостои на индивидуализма. И това е напълно логично- говедата са по-лесни за управление и църквата ще иска да си ги набавя в повече, защото така си утвърждава властта. Но отново питам това пък какво ги касае сатанистите? Даже дори да отслабне тормозът върху прогреса, все така ще си има силни и слаби, ще има умни и глупави. Да, ще бъде качество на друго равнище, но положението няма да се измени. Ще се появят нови пастири за новото паство. Ще се появят нови господари за новите роби. Но положението като цяло ще си остане такова, каквото е било.
Аз не призовавам към това да се смиряваме с опитите на духовенството да налага своята власт, аз не говоря, че трябва да се застане на страната на църквата. Но аз считам, че обвиненията в аморалност на църквата са смешни.
Известно е, че най-добрата защита е нападението. За нападките на опонентите на сатанизма аз вече говорих. Сега нека да поговорим и за защитата на сатанизма и целесъобразността му.
Често се използва следния прийом: сатанизмът отрича морала, но моралът се отрича и от цялата природа, защото само благодарение на аморалността, в природата е станала възможна еволюцията и слабите, умирайки, са отстъпили път на силните. Говори се за аморалната страна на хуманизма, който в крайна сметка води към деградация. Всички тези аргументи накрая се свеждат до това, че сатанизмът е полезен за природата в цялост и човечеството в частност. Не от страната на отричането на обосноваността на такава гледна точка, но да попитам, какъв е смисълът в нея? Отказвайки се от бог Йехова и подобните нему божества, ние сами започваме да служим на бога на прогреса. Защо да искаме да се показваме по-добри в очите на презираните от нас наблюдатели? Защо се занимаваме с общественото мнение, след като го презираме? Защо да искаме за своята дейност висши оправдания, когато нашата най-висша ценност- това сме самите ние?
Лош ли е сатанизмът, добър ли е, всеки може да отсъди сам, но на сатанистите не им е до това. Сатанистът е такъв, какъвто той е и му е безразлично мнението на окръжаващите го. Защото най-ценното мнение за сатаниста е неговото собствено.
Заглавие: Алотиански сатанизъм 
Нед Апр 04, 2010 2:57 am
