Бог Син
Другите имена, под които бог Син е известен са Зуен (староакадски - Владетел на знания), Нарамсит (акадски), Ашимбабар (шумерски), Ен-Зу (също шумерски - владетел на решенията), Сахр (арамейски) и Наннар (така е наричан в град Урук - в превод Светлоносец).
Култът към бог Син започва да граничи с монотеизъм. За това се съди от писмени източници, където се изписва за бог Син логограмата "дингир", обозначаваща бога и отделяща го от всички останали висши сили.
Самите последователи на бог Син са държали изключително много на истината, тъй като бог Син я покровителствал.
По-късно се появява култът към бог Мардук. В Южен Вавилон този култ е налаган от жреците насила и е срещал съпротива. Съществува мит, според който Мардук отнема истината от бог Син и така го унищожава. През 63 г. пр. н.е. последователите на бог Син са със статут на изгнанници в Месопотамия.
Историята на Вавилон показва досег до Египет. Там бог Син приема образа на бог Сет.
Историята на халдейците им отрежда ролята на поробители на евреите.
По начина на изписването на еврейски може се види връзката от къде евреите са почерпили идеята за Сатаната веднага:
"STN"-(שטן, Син-Тет-Нун). Ето го обяснението, защо Сатаната е в образа не на какво да е, а именно на змия, която е символ на бог Син.
Юдаизмът е авраамическа религия. От нея се зараждат другите авраамически религии, а именно християнство и ислям.
Името Син често се е изписвало с клинописен знак, означаващ числото 30. А главното място на култа към бог Син е Екишнугал в град Ур, чието божество-покровител се явавя бог Син. Вторият важен култов център е Харран, на север от Двуречието (където бог Син се е почитал заедно с бога на огъня и светлината Нуск, водещ се в новоасирийския период за син на бог Син). Храмове бог Син имал също и в град Вавилон и в град Езид.
Особено ревностен пазител на култа му сред царете се явява цар Nabu-nahid (Nabu високия) от халдейската династия, който се грижел за неговите храмове в опасно за държавата време (точно тогава цар Кир имал завоевателски мераци).
Бог Син е Бог Луна, роден в подземния свят. Той е най-големият син на бога на въздушната сила и повелителя на демоните бур - а именно бог Бел. Но бог Син е признат за главен бог. Получил е възможност да се възнесе на небето след като Нинлил (съпруга на бог Енлил, известна с милостивостта си), родила три бога на подземния свят, които да останат там вместо него. Освен змията, за свещено животно на бог Син се явява и бикът, чийто рог е символ на Луната. Скулптури на бик са намерени в царските гробници на първата династия Ур, правени примерно около 26 в. пр. н.е. Символът на този бог е и само полумесец (при мюсюлманите полумесецът също не случайно е сакрален символ). Това се знае от намерени цилиндрични печати и от пограничните камъни кудур. Самият бог Син се изобразявал с лунен сърп над главата. Друг също много разпространен начин за неговото изобразяване е като Змия с крила и Корона на главата, обвита около маг. жезъл (изображението е намирано върху вази от Лагаш). Изобразяван е в някои негови храмове и като Лъв.
В качеството му на главен бог, бог Син е покровител на доста неща. Започва се с покровител на знанието, на оракулите и на магьосниците. Поради което голяма част от тамошните маг. заклинания включвали името му и неговото призоваване. Бог Син е съдия на боговете. Бог- покровител на астрономията и на мъдростта. Освен всичко останало бог Син е и бог на войната. Любимият цвят на този бог е бялото, в бяло се обличали жреците му и таковата, носели му в жертвоприношение прясно мляко от крава сутрин и вечер (друго освен прясно мляко няма данни да е искал).
Имало обичай молбите до бог Син да се излагат в писмен вид. Ето части от една такава молитва, която е намерена в град Ур. И тя гласи:
"Ти, владетелю на небесата и на земята, ти владееш съдбите на хората! ... О, господарю, който обичаш човешкия живот. (Ти) си съвършен във властта. От залеза на слънцето до неговия изгрев, ти царуваш непрекъснато."
Така че това си е бил един съвсем симпатичен на хората от онова време бог на Нощта, иначе нямаше да му пишат.
Бог Син си имал лодка (още преди да се появи религията на Ра в Египет), с която пътешествал нощем по небето, а денем - в подземното царство, където решавал съдбите на умрялите. Имал и жена - Ищар. В град Ур богинята Ищар я наричали Нанна и я почитали като богиня на вечерната звезда и чувствената любов, но с мрачен характер и имидж на смъртоносна богиня, защото освен горното това е богиня-войн.
Митовете за бог Син включват и лунното затъмнение, като се приемало, че лунните затъмнения се дължат на битка между бог Син и демони- 7 на брой.
Бог Син си имал много празници. Като се започне от това, че всеки месец празнували Новолуние в негова чест. На всяко пълнолуние също празнували (с традиционно оргиастичен характер). Четвъртият пореден месец от годината е посветен на него, т.е. сиван - от новолунието на юни, до новолунието на юли (тогава и до ден днешен евреите имат петдесятница).
Заглавие: Основоположници на сатанизма - бог Син (Наннар) 
Нед Апр 04, 2010 2:59 am
