“Сатана” не е еврейска дума, а халдейска, означава “Ненавист” и носи белега на халдейската или вавилонската религия. А името “Луцифер”, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опита му чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на Библията и усилията на множество богослови.
Фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата), проповядващ религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така:
“Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris”
(“Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.
Точно на този момент богословите нявгаш възкликнали тържествено: “Падането на луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”.
Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар, че Бог ще срине царството му:
“… Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите.
Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!” – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията.
Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.
Идеята за победения от бог Сатана е много удобно средство за всяване на страх у лековерните християни – “Пазете се, моля, благочестиви овци! Ако вие не се подчинявате на заповедите на господа църковниците, ще полетите като злите ангели направо в Ада” – пише Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) и в думите му има доста истина – църковниците са си присвоили неправомерно всички права за тълкуване на Библията и наричат ерес всичко несъвпадащо с извратените им представи за нея.
В миналото чрез множество напъни християнството успява да се наложи като добре вкоренена официална религия в редица държави.
Простотиите съпътстват християнската църква още от самото й начало. Срещат се:
1/Абсолютен кретенизъм, като например на папа Бонифаций ІV (608 – 615), който бил завладян от натрапчивата идея да превърне всички вярващи без изключение в монаси. Дори целия свят да се покръсти на него пак нямало да му стигне, трябвало накъдето и да се обърнеш, да има само монаси. И то да бе само той кретен и само в това да се изразяваше кретенията им.
2/Тотален разврат. Папа Мартин І (654 – 657) пише:”че почти навсякъде свещениците, дяконите и другите църковни лица затъват в позорните грехове на разврата, содомията и скотоложството”. Има папа умрял от венерическа болест, казва се Агатон (678-681) и не е единственият с такава участ. А има и една курва, преправила се на мъж и запомнена като папа Йоан VІІІ, която по време на религиозно шествие получила пристъп на родилни болки, а побеснелите от разкритието на пола й свещеници в изблик на християнско милосърдие по време на предсмъртната и агония удушили детето й.
3/Алчност. Какво желаете? Зъб от светия, нокът, кост от който и да било апостол или мъченик? А колко сте готови да платите за стърготина от кръста на Иисус Христос? По времето на папа Пасхий І (817 – 824) било положено началото на този бизнес. Било пуснато в производство дори някои части от тялото – не е удобно да ги уточняваме - на свети Йосиф, на Йоан Кръстител и дева Мария. Остатъкът от обрязването на Иисус се появил по времето на Людовик Свети (1226 – 1270) и било купено от Анжуйскоя херцог, брат на краля и изложено в една черква за поклонение. Това с иконите също не случайно е в разцвет, пари се докарват и от това, какво като Бог не дава да се прави кумир и да има идолопоклонничество.
4/Да не говорим за трупането на светска власт.
През Средновековието като краен резултат от всички тези богоугодни дела, се заформя скромната идея, че светът на всяка цена трябва да се състои само и единствено от угодни на църквата, а следователно незнайно защо и угодни на Бога, християни. И за реализирането на тази своя идея, църквата прибягва до всяване на страх у масите чрез зловеща пропаганда – всичко, различно от официалната християнска доктрина е обявено за дело на Нечестивия. На пропагандаторите на това умно хрумване е дадена пълна свобода на собственото им въображение, така че да ръсят каквито им хрумне лъжи и гнусотии, за да набавят нови попълнения, уплашени от сатанинските зверства и треперещи вече за съдбата на безсмъртните си души в отвъдното овци. За църквата тази идея е поредният източник на пари и власт.
Сатаната е обявен за лъжец – не бива да му се вярва, той изисква от подчинените си да му отслужват Смразяващи кръвта ритуали, да бъдат развратни, да убиват… На следващите го също не трябва да се вярва, защото и те като своя господар са много изкусни лъжци. Един вид връзват се ръцете на истинските сатанисти да кажат нещо за себе си, което да се рзличава от мнението на църквата по въпроса.
Ужасната бедност, болестите, непосилните данъци и високата смъртност, обаче изиграли лоша шега на това гениално хрумване. Хората мечтаели за друг, по-добър живот и понеже църквата през Средновековието мислела само за себе си, се обръщали за помощ към Сатаната, за който същата тази църква тръбяла, че давал богатство в замяна на абсолютно подчинение на Мрака, което ставало чрез сделка – продажба на душа. Запазените писмени свидетелства за сключени подобни “сделки” са трагикомични.
Християнската църква, в стремежа си за още и още власт и богатства(от които разбира се най-облагодетелствани са тези, които са най-горе в йерархията), с тези си приказки за същността на сатанизма, неусетно създава една много зловеща форма на сатанизъм, която си съществува успешно и днес.
Наложените по онова време от християнската църква забрана за свободен избор на религия (ако не си християнин, си мъртъв) и за свободно изказване на мнение, както и на широката, граничеща с лудост пропаганда на измислените от същата смразяващи кръвта ритуали, нямало как да не сложат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора били завлечени от християнската пропаганда, целяща да влее нови вярващи в църквата и да задържи там старите вярващи, за да може да преуспява последната. Наистина никой християнин не би застанал срещу църквата, ако смята, че тя и християнството го защитават от всичко зло, от жертвоприношение на децата му и от другите скверни дела на еретиците и в частност на сатанистите. За съжаление психически болни хора превърнали пропагандата в същност на сатанизма, като началото на тази практика съвсем не е поставено от маркиза Дьо Ла Воазен, която извършвала човешки жертвоприношения 1666г. както пише Ла Вей, а доста по-рано.
Интересно е да се разгледа как църквата се справя със създаденото от нея самата положение.
Православната църква си падала по гоненията. Този любим нейн спорт активно бил прилаган върху богомилството, адамитството, манихейството, отшелничеството и други. Православните християни измъчвали еретиците по най-различни начини, за да се откажат от възгледите си. Най-ревностните разпространители на нехристиянски възгледи завършвали на кладата. Най-много патели богомилите, понеже били с най-голямо влияние. Небезивестният за своето време богомил Василий Врач бил изгорен на клада през1111г. И понеже учението на богомилите се смятало за ерес, а църквата не търпяла тогава еретиците, според твърдението на Матей Едески,по времето на Алексей Комнин, десет хиляди еретици били хвърлени в морето, включително и редната баба на Алексей Комнин, а главата на богомилската секта, монахът Нифонт, бил осъден на ужасни изтезания. Брадата на монаха била оскубана косъм по косъм (а тя, по думите на летописците била гъста и дълга), след това, през време на разпита, палачът, който си разбирал от занаята, изтръгнал очите на жертвата си с пръсти. Накрая нещастният Нифонт също бил изгорен на клада. И не забравяйте, християнството е религия на милосърдието.
Обаче доминиканците са по-находчиви от православните, трябва да им се признае. Те изнамерили върха на милосърдието и човеколюбието. Те създали Инквизицията. През 1229г. в Тулуза агенти – доминиканци се разщъкали навсякъде и докладвали за намерени ереси.
За испанския инквизитор Торкемада пък (15век),известен с манията си да избива и новопокръстените християни и с изселването на евреите, освен със стандартното, наследниците на евреите казват, че го мразят повече от Хитлер, защото в Германия евреите се върнали веднага след войната, а в Испания – 450 години по-късно след Торкемадовата смърт.
Манията да се преследват вещици и магьосници обаче съвсем не била създадена, за да се пази спокойствието на средностатистическите християни, както някой би си помислил.
Доста именити граждани били измъчвани и екзекутирани само, за да се конфискува имуществото им. И ако някой инквизитор се опитвал да бъде човечен, също отивал на кладата.
В Германия 220 000 флорина от подобна дейност преминали към джоба на Готфрид Джоан Фон Дорнгейм (неговият братовчед, епископ, изгорил само 900 вещици за периода 1623 – 1631г.). Мъченията в Германия включвали смачкване с тежести, стълба (уред за мъчение, изваждащ ставите на ръцете), къпане във вряща вода и други. Наказанията включвали отсичане на ръце и изтръгване на женски органи с нагрети до червено щипци.
В Англия Матю Хопкинс заявил, че има “списък на Дявола, в който са записани всички вещици в Англия през 17 век”. Както и сенатор Джон МакКарти, той учредил Комитет по проверка на вещиците и печелел от това. И методите за мъчение били не по-малко ужасни от тези в Германия. На съвестта на Хопкинс за 1645г. тежат 68 екзекуции само в Салфорк.
За 10 години Хитлер успял да избие 6 млн. Евреи. Просто е невъзможно да се представи в настоящето скромно съчинение, какъв е потокът от убийства, дело на църквата, продължил 4 столетия и то при условие, че ловът на привърженици на Сатаната е бил (доколкото това е документирано) много по-страшен и по-мащабен от зверствата на нацистите.
Днес съществуват най-различни сатанински църкви.
От средновековните рицари Тамплиери, Розенкройцери и Алхимици произтича Херметичният орден “Златна зора”, чийто клон е култът Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос.
Алистър Кроули (изпедерасил се наркоман с огромен сакатлък в магията и с избухлив нрав), първоначално член на “Златна зора”, основава своя организация “Ordo Templi Orientis”. Още приживе на Кроули част от последователите му в Англия се отделили от него и създали групи – клубовете “Адски огън”.
На 30 април 1966г. Антон Шандор Ла Вей, следвайки ученията на френските Тамплиери, клуба на Адския огън – Англия и херметичния орден “Златна зора”, създава първата официално призната църква на Сатаната в САЩ. От нея се е отделила общността “Храмът на Сет”, чийто върховен жрец претендираше, че е определен от демоничните сили за замесник на починалия през 1997г. Ла Вей.
Друга известна сатанинска църква е "Църквата на Страшния Съд", известна повече с името "Процесът". Основана е 1963 г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн, които променили фамилните си имена и започнали да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежали към "Църквата на сциентологията", чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. Първоначално "Процесът" приемал съществуването на двама богове - Луцифер и Йехова, но по-късно приема и Сатаната.
Всички изброени църкви имат най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни са си все така заблудени от християнската пропаганда и залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, второто от които не е зле, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и като цяло се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други ритуалите и заклинанията са шарлатанство).
Има и още един вид сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не (като мен).
Заглавие: Сатанизъм 
Нед Апр 04, 2010 2:02 am
