Мандрагора
Мандрагората е отровно силнотоксично многогодишно растение, срещащо се в района на Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Хималаите. Привлякло вниманието на маговете върху себе си заради формата на неговия корен, напомнящ човек. Обикновено го делят на мъжки и на женски корен според зависи на какво прилича.
Древните араби, а също подобни вярвания имали и немците, считали, че коренът на мандрагората е обитаван от демон (от там и мита за създаването на хумункулус). А древните гърци считали мандрагората за растението от сока на което Цирцея превърнала спътниците на Одисей в свине.
Друго вярване, свързано с мандрагората, но датирано от средновековието, гласи, че вещиците беряли това растение по нощите под бесилките, на които са обесени неразкаяли се престъпници, след което в съответствие с християнското учение, миели корена с вино, завивали го в коприна и кадифе и го хранели с хляба, краден от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на Дявола.
Мандрагората има болкоуспокояващо, успокояващо и сънотворно действие, според зависи от начина на приготвянето. Близка е по действие с беладоната. В египетските папируси е описана като средство възбуждащо чувствителността.
От плодовете на мандрагората египтяните приготвят любовен елексир.
Асирийците са тези, които са използвали мандрагората като обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ е считал, че в малки дози мандрагората за ефективно средство против страх и депресии. Римският лекар Гален бил почитател на виното от мандрагора, като наблягал на това, че същото имало сносни увеселителни качества.
В магически аспект мандрагората се използва като средство за защита от магия. Счита се, че от нея може да бъде изработен талисман/ амулет за придобиване на пари или като покровител на търговски сделки.
Мандрагората се използва и като съставка на любовни елексири - като настойка от корени или листа.
В черната магия съществува способ за лишаване на човек от разсъдък посредством мандрагора.
На Авицена принадлежи следната рецeпта за употреба на мандрагората като сънотворно и болкоуспокояващо: 2 гр. от сока на мандрагората се смесвал с вино и се пиел. Обикновено това се е случвало преди някаква хирургическа операция.
Иначе от мандрагора също така може да се приготви настойка, а също и мазило.
Настойката се приготвя като изчистеният корен на мандрагората се кисне в спирт в съотношение 1:4 в продължение на 15 дни, след което се прецежда. От тази смес между 3 и 10 капки имат болкоуспокояващо и сънотворно действие.
Мазилото се получава като мас се смесва с настойка от мандрагора в съотношение 1:5. Въпросното мазило е болкоуспокояващо средство при ревматизъм и подагра.
Като при всяко лекарство, предозирането на мандрагората води до неприятни последици.
Признаците за натравяне с мандрагора са гадене, поява на накъсани спазми, отслабване на мускулите, сънливост, халюцинации. Прекаленото натравяне с мандрагора може да доведе до изпадане в кома.
Беладона
Беладоната е многогодишно отровно, токсично растение най-често отглеждано в Украйна и Северен Кавказ, широко използвано като спазмолитично и болкоуспокояващо средство, а също и при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания. Иначе беладоната се среща в Европа, Северна Африка, Западна Азия, а също и в някои части на Северна Америка.
В миналото е била приемана под формата на настойка с цел да се получат халюцинации.
Белладона е името на една римска богиня на войната. В нейна чест жреците и, съгласно древна традиция, докато се молели, пиели настойка от беладона.
В днешно време изключително рядко се използва в магията. До колкото се използва, то е във връзка с магии, включващи употребата на стихията Вода.
Днес беладоната влиза в съставя на някои лекарства и някои видове алкохол. Лекарствата, в чийто състав е включена беладона са отровни и се отпускат единствено по лекарска рецепта.
По принцип беладоната е отровна до толкова, че сдъвкано листо от нея е смъртоносно за възрастен човек и то при условие, че това не е най-отровната част на това растение. Най-отровен е коренът. Причината е в съдържащото се в беладоната вещество атропин, което предизвиква делириум, а в последствие и смърт.
Лавандула
Лавандулата е едногодишно тревисто растение, произхождащо от района на Средиземноморието. Като диворастяща се среща в Алпите, Франция, Испания, Италия, Африка и другаде. В България е внесено през 1907г. Отглежда се главно в Пловдив, Стара Загора, Благоевград и другаде с цел производство на лавандулово масло.
В магията лавандулата се използва като част от ритуали, ползващи стихията Въздух. Използва се традиционно в любовни магии, в магии, свързани с контрола над сънищата, за защита (действа като нервоуспокоително). За магически цели се препоръчва лавандулата да бъде брана по време на лятното слънцестоене. Лавандулата е растение, свързано с Меркурий, чиито цветове са в основата на много благовония и на редица растителни компоциции за вана.
Лавандулата била горена от древните гърци като приношение за боговете. А и до ден днешен лавандулата се използва при ритуали, свързани с лятното слънцестоене.
В миналото са вярвали, че ако дрехата се натрие с лавандула, това ще гарантира любовта. Също така приемали, че ако човек е в някакво много лошо настроение, трябва да си намери растението лавандула и да го погледа известно време, след което лошото му настроение ще се оправи и ще бъде заменено от хубаво настроение.
Лавандулата често се използва в целителни смеси - за лекуване на безсъние, главоболие, понижено кръвно налягане, ревматични, менструални и мускулни болки.
Лавандулата се използва и като съставна на някои гадателски методи.
Жасмин
Жасминът е пълзящо растения с красив бял цвят (понякога жълт или друг цвят според зависи), срещащо се в Кавказ, Северен Ирак и Афганистан, Хималаите, Китай и другаде.
Названието "жасмин" произлиза от персийската дума "ясмин", която означава благоуханен цвят. Счита се за цвете на владетелите, тъй като е било ценено от императори в Китай, владетели на Персия, Авганистан, Непал и другаде. Жасмин самбак е национален цвят на Филипините. Той е символ на чистотата, простотата, смирението и силата. В Бали е поставян в храмовете като дар за боговете. Жасмин се използва в церемониите, посветени на бог Исвара, а също и в редица други церемонии (например за мир).
Използва се в магии, свързани със стихията Вода. Често използвана съставка при правене на магия за приятелство е.
Някои магически традиции препоръчват сухите жасминови цветове да се горят в спалнята преди сън за контрол над сънищата или по принцип като сънотворно. Използва се също и като антидепресант.
Жасминът е използван за лечение на главоболие, като болкоуспокояващо по принцип, на безсъние, а също и като афродизиак.
Традиционна съставка е на чайовете.
Заглавие: Растенията в магията 
Нед Апр 04, 2010 1:50 am
