Интересни вампирски факти

Интересни вампирски факти

Първата творба за вампиризъм може да се открие в трудовете на Lucius Apuleius, писател и философ, живял 125-180. Романът му "De asino aureo" разказва за две зли сестри - Моро и Пантиа, които пили кръвта на Сократ (тук не става дума за философа). Те затворили раните му със сюнгер, за да не забележи какво са сторили с него, но когато на следващия ден се навел да пие вода сюнгерът паднал и последната капка живот от него се вляла в реката.

Думата Вампир произхожда от славянските езици и означава нещо между "летящо същество", "смучещо" и "вълк". Правописът на думата с "y" (Vampyre) влезнал в употреба през 18-ти век и следователно не е оригинален. По време на романтичното време, известно ни като Просвещението, вампирът излезнал от границите на митологията и станал често използвана фигура като обитател на елегантни имения и замъци.

През Средновековието един определен вид бълха (също кръвопиеща) била наречена "Вампирско създание", тъй като била един от основните носители на чумата. Келтите също често са заравяли мъртвите с лицето надолу. Това може да произхожда от вярването им, че мъртвият трябва да влезне в отвъдното, а главата му да е обърната в "правилната посока". В източна Европа било често в устата на починалия да се поставя скилидка чесън.

Михаел Бехайм (наричан Немския майстор на песента) композира през 1463 песен със заглавието "Von ainem wutrich der hies Trakle waida von der Walachei", в която разказва историята на Влад IV Дракула. Бехайм бил феодал на унгарския крал Матиас Корвиний, пред чийто съд Дракула бил изправен след прогонването му от Валахия. Дракул (което означава дракон, въпреки че румънската дума за Дявол е много близка) е било прозвище на войводата Влад II, рицар от Ордена на дракона. Влад III Тепеш е станал модел за така прочутия образ от книгата на Брам Стокър. Draculea (оригиналното прозвище) означавало "син на Дракона", което по късно било съкратено до Dracula. Въпреки романа на Стокър в румънската история никога не е имало връзка между Дракула и вампиризъм. Всъщност заради успешния опит да изтласка турците от Валахия той все още е смятан за местния герой. В неговото кратко управление той успял да намали престъпленията в родината си (за повече информация виж "L'histoire du prince dracula" от Matei Cazacu, която съдържа творбата на М. Бехайм). Неговият дом Валахия е част от Трансилвания, което означава "земя отвъд гората". Другото наименование за областта - Siebenburgen (седемте крепости - бел.пр.) е взето от немски и показва колко важна е била дефазивната система по времето на Дракула.

Един от малкото важни автори, работили върху темата вампиризъм, бил френският бенедиктинец Дом Аугустин Калме (1672-1757). Немската версия на есето му е озаглавена "Verhandlung und Erlauterung der Materi, von Erscheinungen der Geisteren, und der son genannten Vampiren, oder zuruckgekommene Verstorbenen in Ungarn, Moravia etc." ("Разглеждане и разяснение върху духовете, появяванията на призраци и така наречените Вампири или завърналите се мъртви в Унгария, Моравия и т.н." - бел.пр.). Калме работел върху разграничаването между Вампирите и обикновените призраци и демони. Калме бил един от първите задали си въпросите дали Вампирите наистина са мъртви, как са избягали от гробовете си и каква енергия им е нужна. Той стигнал до заключението, че въпреки честата им зла природа, Вампирите са Божии създания. Той още казва, че еретиците не са задължително вампири, иначе всички Римляни и Гърци са щели да бъдат такива.

Друг известен автор бил Монтаг Самърс ("Вампирът в Европа", публикувана за първи път през 1929), който проследява темата за вампиризъм от древните гърци през Средновековието до модерни времена, разглеждайки вижданията на различни страни.

Английският поет Лорд Байрон (1788-1824) също сътворил недовършен роман за вампирите. През 1816 заедно със свой приятел и доктор Джон Уилям Полидори организирал парти на брега на езерото Леман, сред гостите на което били поетът Пърси Шели и бъдещата му съпруга Мери. Поради разразилата се гръмотевична буря се наложило да останат в имението, където Байрон организирал състезание по разказване на истории за призраци. Така Мери Шели започнала прочутата новела за Франкенщайн. Байрон използвал споменатия фрагмент, който Полидори използвал няколко години по-късно за романа си "Вампирът, история", публикуван през 1819.

В началото на 19-ти век вампирите излизат и на оперна сцена с "Вампирът" от Хенрих Маршнер, чиято премиера била в Лайпциг през 1828. Фигурата на Дракула олицетворява очарованието на забраненото и е символ на потиснатата сексуалност на Викторианското общество. Той не хвърля сянка, силен е като 20-годишен младеж, притежава, заради консумацията на кръв, вечна младост и е господар на прилепи, вълци, плъхове, лисици и бухали. Той е способен да се преобрази в облак прах или пара, може да изкатери безпроблемно всяка стена и командва елементите. Историята разказва, че може да влезе в нечий дом само ако е поканен и трябва да спи в ковчег, запълнен с пръст от собствения му дом.

Въпреки, че се смята, че кръстът е добро оръжие срещу вампирите ефектът му се базира само на символизма и на вярата в силата му. (И няма как да се приложи от евреин, ислямист или Хиндуист например)

Червено-черното наметало, което е широко разпространен вампирски мотив, е бил добавен от Хамилтън Дийн и символизира прилеп. Бела Лугоси, вероятно най-известният актьор, изиграл ролята на Дракула, е бил дори заровен в собственото си наметало.

Дракула за първи път се появява в театъра с постановката "Дракула, вампирът" от самия Брам Стокър. Премиерата била на Royal Lyceum Theatre в Лондон. По-популярна била версията на Хамилтън Дийн през 1923. Мюзикълът "Танцът на вампира" понастоящем се играе във Виена.

Интересно е, че фигурата на вампира се открива през всички векове не само в Европа, но и в Азия. Страхът е най-силното което управлява хората, и страхът от непознатото или мистериозното може да бъде открит навсякъде по света.

» Любими вампирски автори