Маскарад

Шестте традиции

Вампирите от Камарила се кълнат да съблюдават легендарните Шест традиции на Каин – закони, които се предполага, че Каин е предал на своето потомство. Както всички други закони, Традициите обикновено се игнорират, изкривяват или просто нарушават.



Първа традиция: Маскарад

Ти не бива да разкриваш Своята природа на този, който не е Твоя кръв. Такава постъпка Те лишава от правото на Кръв.

Втора традиция: Домейн

Твоето владение (домейн) е твоя собствена грижа. Всички останали Ти оказват уважение, докато се намират в него. Никой не може да оспорва Твоята дума в Твоето владение.

Трета традиция: Потомство

Ти можеш да заповядваш на другите само с разрешение на твоя Принц. Ако ти Създадеш друг без позволението на Принца, ти и твоето потомство ще бъдете убити.

Четвърта традиция: Отговорност

Тези, които Ти създадеш, са твои Деца. Ти ги направляваш във всичко. Техните грехове изкупваш Ти.

Пета традиция: Гостоприемство

Уважавайте един друг владенията си. Когато Ти отидеш в друг град, се представяш пред този, който управлява там. Без неговото съгласие Ти си нищо.

Шеста традиция: Разрушение

Забранено ти е да унищожаваш друг от Твоя род. Правото на унищожени принадлежи само на Твоя Принц. Само той има право да обявява Кървав лов.

“Никога повече вампирите няма да управляват открито – провъзгласили властелините на Камарилата – Ние ще се крием смесим със смъртните, ще скриваме природата си от жертвите си и само след няколко десетилетия смъртните ще знаят за вампирите само от митовете.”

И така се родил Маскарада, а Инквизицията постепенно забравила своето първоначално предназначение. Тези анархисти, които не се присъединили към Камарила, били низвергнати в бездната, откъдето по-късно се върнали като ужасяващият култ Сабат.

С откриването на Новия свят и разцвета на науката, Човечеството постепенно забравило за Каинитите, причислявайки ги към легендите от детството. Но макар и скрити, вампирите постарому са съвършено реални. Войните на Джихад бушували, въпреки че нощите на открити битки били заменени с неочаквани засади и маневри с пешки-хора. Плетейки своите паяжини в разширяващите се градове, Каинитите заменили старите игри с по-методични, но не по-малко смъртоносни.

Съвременните Нощи и Геена

Войните продължавали векове, продължават и днес. Джихад бушува както винаги и въпреки че небостъргачи са заели местата на замъците, автомати и ракети са заменили мечовете и факлите, а куфарите с пари съответстват на камарите злато, играта си остава същата. Каинити воюват с Каинити, клан с клан, Камарила със Сабат – “нине и присно и вовек и веков”.

Вампирските принцове от времената на Карл Велики преминали по улиците на Ню Йорк. Разрасналите се градове дават безкрайни възможности за трапези, борба за власт и войни. Все по-често и по-често вампирите говорят за Геена – отдавна предсказаната нощ на Апокалипсиса, когато най-древните вампири, митичните Антедилуваини, ще се събудят, за да накажат младите вампири. Тази Геена предвещава края на света, тъй като вампири и смъртни еднакво ще гинат в неумолимия кървав прилив. Някои се опитват да предотвратят Геена, някои фаталистично я очакват, а други я считат за мит. Тези, които вярват, че краят ще дойде скоро.

Сабат

Най-злият враг на Камарила е ужасяващата секта Сабат. Първоначално, остатъци от разбити групи анархисти, Сабат се е развил (или деградирал) в нещо значително по-смъртоносно. Той освободил всичките си вампири от оковите на Камарила и нейните повелители. Сабат изповядват идеята за превъзходството на вампирите: тъй като вампирите стоят най-високо в хранителната верига, те не бива да се крият от смъртните, а трябва напълно доминират над тях. Това отношение към хората често пъти се проявява в действия, ужасни и жестоки по стандартите на смъртните и поради това Сабат е считан за секта на насилници и злодеи.

Сабат е ръководен от два клана. Кланът Лазомбра – най-престижния; от него се боят заради контрола на членовете му над сенките и всичко свързано с тях. Техен съюзник, а понякога и съперник, са Тзимиск – клан на извратени схоластици и магьосници, известни със жестокостта си. Казват, че те притежават способността да осакатяват плътта и костите – своите и на другите.


Анархисти

Някои по-млади вампири се стремят да останат свободни и от Сабат, и от Камарила. Тези вампири наричат себе си анархисти, подобно на воините, повели Великото въстание през X V век. По-голяма част от съвременните анархисти са мръсните банди хищници Бруджа и Каитиф, въпреки че в редовете им има вампири от всички кланове. Камарила гледа на тях като не буболечки – поединично незабележими, но потенциално опасни ако им бъде позволено да се размножат.

Неутрални

Четири клана, предпочели да останат неутрални във великия Джихад, предлагайки своите услуги и съревновавайки се за власт и с Камарила, и със Сабат. Това са: Ассамит - клана вампири наемни убийци, живеещи в Близкия изток; Последователи на Сет – тъмен култ на вампири, посветили се на преклонение пред Бога-змия Сет; Джованни – островна фамилия некроманти и финансисти; Равнос – номадски род цигани-шарлатани и крадци.

Инконну

Някои древни вампири напуснали напълно сектантските игри, търсейки усамотение сред руините. Тези старци, наречени Инконну, отхвърлят политическите игри на клановете и сектите и вместо това търсят вътрешна дисциплина и просветление. Намеква се за по-тъмни цели, свързани с отстъплението на Инконну от Джихад, но повечето вампири ги смятат за заблудили се затворници.

Джихад

От времената на Тъмните нощи Децата на Каин се боят за превъзходство. Лидери, култури, армии и нации са били само пешки в тази война, а конспирацията на вампирите е повлияла на по-голямата част (ако не и на цялата) човешка история. В нощния свят вампирите са това, което изглеждат – политическият скандал, икономическата криза, социалната мода могат да бъдат само повърхностни признаци на вековната борба. Старшите вампири управляват от сянката, манипулирайки смъртните и другите вампири, но често самите те на свой ред стават обект на манипулиране. В действителност повечето воюващи даже не подозират за кого се бият и защо.

Камарила и кланове

Камарила е огромна секта вампири, сформирана през Късното Средновековие. Вампирската ООН била създадена, за да защити вампирите от Инквизицията, за спазване Традициите на Каин и за поддържане на Великия Маскарад. Много вампири от Камарила, помнейки огнените нощи, когато били под заплаха от унищожение, фанатично съблюдават Маскарада. Те отхвърлят идеята, че вампирите са чудовищни хищници, и предпочитат да живеят тайно сред смъртните като се хранят внимателно.

Камарила е най-многочислената секта и на теория - най-могъщата. Тя обединява седем клана, всеки със своя култура и цели, и това свидетелства за нейната нестабилност. Управлявана чрез някакво подобие на парламентаризъм, Камарила действа бавно и често е безпомощна пред опасностите. Но когато събере цялата си мощ за удар, тя на практика е непобедима.




Силен и злобен клан, наследници на древно могъщество, което днес не могат да удържат поради лошия си характер. Бруджа днес са престъпници, контролиращи съмнителен бизнес по улиците. Те са терористи, революционери, анархисти, признаващи само страха от физическата сила. Въпреки Маскарада не се спират пред убийства. Ако Принца (особено ако не е от техния клан) покаже слабост, то той ще изгуби не само властта, но и живота си.




Отдавнашни врагове на Бруджа – само уважението към Принца ги възпира от открит сблъсък с тях. Причината за враждата е проста – и двата клана са отлични воини, но ако при Бруджа злобата извира от идеята за анархия, то при Гангрел тя идва от животинската им същност. Гангрел, наричани още бродяги, често пътешестват поединично. В компания на себеподобни те обичат да разказват истории, забравяйки за времето. Вампирите от този клан могат да се превръщат в прилеп или вълк и даже да се слеят със земята, за да поспят, ако денят неочаквано ги застигне далеч от дома. Въпреки че думата “дом” в речника на Гангрел просто не съществува.

Гангрел може да се научи да управлява животните, но понякога именно поради общуване с тях на ментално ниво се случва да не може да управлява Звяра вътре в себе си.





Най-изящният клан от всички. Поети, художници, музиканти, всички, които свързват своя вечен живот с изкуството. С каквото и да се захванат, Тореадор го правят страстно и всепоглъщащо. Но медалът има и обратна страна. Любовта на Тореадор на към изкуството е толкова голяма, че може да доведе до деградация. Например любимо място от Вивалди може да се прослушва хиляди пъти или с часове да се гледа една и съща картина. Мъжете и жените от клана могат да се сравняват с инкубус и сукубус.





Аристократи и родени властелини, членове на този клан обикновено заемат мястото на Принца. Вентру са едновременно и старомодни, и съвременни. Те са добри политици и дипломати, умеещи да уреждат споровете между Бруджа и Гангрел и да решават сложните въпроси с клана Носферату, които ценят собствената си чест и достойнство повече от общовампирските канони, тоест Шестте традиции. Верността към Маскарада прави от Вентру клана с най-голяма отговорност.



Носферату – страшен и древен клан. Само съвършено безумните смъртни стават Носферату. Тези вампири имат заострени уши, чудовищно лице и са напълно плешиви. Стотиците години, изживени в катакомби и канализации, са обезобразили носферату, но по душа те не са чак толкова злобни, както изглеждат на пръв поглед. Униженията и подигравките от страна на другите кланове са ги направили чувствителни и по-“човечни”. Но никой, било то смъртен или вампир, който е оскърбил носферату, не се е спасил от страшното възмездие. Ако направиш зло на един, то целият клан ти обявява война.




Те са произлезли от могъщи смъртни магьосници, които са разкрили тайната на вампиризма, въпреки съпротивата на рода. Тремер могат да научат как да се убива с помощта на дума или жест, но в замяна кланът изисква пълно подчинение и отричане от собствените интереси.

Ако направим паралел със света на смъртните, Клана Тремер може да бъде сравнен с окултния отдел на КГБ или с отдела на Мартин Борман.

Тремер са опасни противници и могъщи съюзници, но тяхната склонност към предателства кара много от вампирите да мечтаят за тяхното унищожение.



Някои вампири губят разума си от чувството за вечност, а други са си луди по природа. Именно последните са Малкавиани, чието безумие се задълбочава от Жаждата. В клана Малкавиан се срещат представители на всички смъртни раси, които произлизат от абсолютно всички социални слоеве. Нито един нормален смъртен не може да стане малкавиан, но ако полудее даже малко, Прегръдката на вампира ще свърши своята работа и пред Новородения ще се разкрие един нов луд свят, свят, който нито един вампир от другите кланове не може да види. В тяхното безумие обаче има дълбочина на мисълта и възприемане на света. Могат да бъдат сравнени с оракули, които в ясновидски екстаз разбират и разказват за неща, известни само на Боговете.


Това са безкланови вампири, наричани още Презрените. Каитифи стават тези, които бидейки превърнати не са обучени на правилата и стълбовете на света на немъртвите.




В играта “ Vampires : The Masquerade ” играчите разиграват вампири - безсмъртни кръвопийци от жанра хорър, живеещи в свят идентичен с нашия. Вампирите, бродещи по земята тази нощ едновременно приличат и се отличават от това, което може да се очаква. Разбира се, по-добре да започнем нашето обсъждане на немъртвите така като че ли те са отделен вид живи същества – повърхностно приличащи на хората, които някога са били, но демонстриращи множество физиологически и психологически разлики.

В много неща вампирите приличат на чудовищата, познати ни от митовете и киното. Има много истина в старите приказки, тъй като те са били създадени от излъгани и заблудени смъртни. Обаче, както за свое съжаление е разбрал безстрашния ловец на вампири, не всичко в бабините приказки е истина.

- Вампирите са живи мъртъвци и трябва да поддържат своя живот с кръв. Истина. Вампирът е клинически мъртъв. Сърцето му не бие, не диша, кожата му е студена, не остарява – но той мисли и ходи, и планира, и говори, и ловува, и убива. За изкуствено поддържаното си безсмъртие вампирът трябва да пие кръв, препоръчително човешка. Някои разкаяли се вампири използват животинска, а Древните проследяват и убиват други вампири, но болшинството действително се поддържа чрез кръвта на своите бивши събратя.

- Всеки, който умира от ухапване на вампир, възкръсва, за да стане вампир. Не е истина. Ако това беше вярно, светът щеше да бъде препълнен с вампири. Повечето хора ухапани от вампир просто си умират. За да възкръсне като немъртъв, жертвата трябва да бъде напълно лишена от кръвта си и след това да получи поне капка вампирска. Този процес се нарича Прегръдката на вампира и води до мистичната трансформация в немъртъв.

- Вампирите са чудовища, демонични духове, въплътели в трупове. И да и не. Вампирите не са демони сами по себе си, но съчетанието на различни трагични фактори неминуемо ги води към зли деяния. В началото новопревърнатия вампир мисли и действа така както докато е бил жив. Той не се превръща веднага в зло садистично чудовище, обаче скоро опознава непобедимата жажда за кръв и разбира, че животът му зависи от това. Пристрастията му са подходящи за самотен хищник. Ловувайки, изхранването му става все по-лесно и по-лесно с течение на годините – става подозрителен, престава да се доверява на другите и се отделя от света на смъртните. Разбирайки, че съществуването му зависи от тайната и от контрола, той става първокласен кукловод. Това положение се задълбочава, когато годините се превръщат в десетилетия и векове, вампирът убива отново и отново и вижда как хората, които е обичал, стареят и умират. Човешкият живот, толкова кратък в сравнение с неговия, става все по-малко ценен, докато в неговите очи смъртното “стадо” вече не е нищо повече от ято досадни насекоми. Ай-старите вампири са най-измъчените, безчувствени, параноидни същества, които някога светът е познавал. Е, те не са демони в буквалния смисъл на думата, но кой може да посочи разликата?

- Вампирите изгарят от слънчевата светлина. Истина. Вампирите трябва да избягват слънцето иначе ще умрат, въпреки че някои могат да издържат слънчева светлина в течение на много кратък период от време. Вампирите са нощни създания, за повечето е много тежко да бодърстват през деня, даже скрити в убежища.

- Вампирите се страхуват от чесън и течаща вода. Не е истина. Това е мит и нищо повече.

- Вампирите се страхуват от Кръста и други свети символи. И това не е истина. Но ако притежателя на символа силно вярва в силата му, вампирът може да почувства силна болка.

- Вампирите умират от кол в сърцето. Не е истина. Дървен кол или стрела в сърцето парализират чудовището, докато не бъдат извадени.

- Вампирите притежават десетократно повече сила от човека, могат да контролират вълци и прилепи, могат да хипнотизират живите и да лекуват най-страшни рани. И да и не. Силата на вампира нараства с времето. Новосъздадените вампири са само малко по-силни от хората. С течение на годините вампирът се учи да използва кръвта си за тайни магически сили, наречени Дисциплини. Най-могъщите стари вампири често могат да си съперничат с измисления Лестат или с Дракула, а най-древните като Антедилувианите ловували в нощта хилядолетия, обладават божествено могъщество.


Ловът

Най-основното различие между хора и вампири е в методите на поддържане на живот. Вампирите живеят чрез кръвта – свежата човешка кръв. Осигуряват си храната чрез различни способи. Някои си отглеждат “стада” от смъртни, които са потънали в екстаз от Целувката на вампира, някои се прокрадват в къщите, насищайки се със спящи хора. Други ловуват в нощни клубове, барове и театри, примамвайки смъртните представяйки хищничеството си за страст. А другите се хранят по най-древния начин – преследвайки, нападайки и убивайки хора, които са отишли прекалено далеч по самотните нощни улици.

Нощният свят на вампира

Вампирите ценят властта заради безопасността, която тя им дава и заради земните блага, влияние. Хипнотичният поглед и няколко думи дават на коварния вампир достъп до всякакви богатства и слуги, които си пожелае. Някои могъщи вампири са способни да оставят постхипнотични заповеди в съзнанието на смъртния, така че да забрави за присъствието им. По този начин вампирите могат да се сдобият с легиони от роби. Немалко “слуги на народа” и финансови акули тайно отговарят пред своите господари-вампири.

Въпреки че има изключения, вампирите предпочитат да са в градовете, които им предоставят безчислени възможности за хищничество и любовни връзки. Природата е дом за върколаците, заклети врагове на вампирите, които искат “само” тяхното унищожение.

Прегръдката на вампира

Така се нарича процеса на трансформация. Прилича по-скоро на обикновената “трапеза” на вампира. Само една капка е достатъчна, за да превърне смъртния в немъртъв.

Когато смъртният се събуди, той сам започва да пие кръв. Но смъртният е все още мъртъв – той не диша. Сърцето му не бие. През следващите седмица или две тялото му претърпява незначителни изменения – учи се да използва кръвта в тялото си и бива обучаван на специалните способности на своя клан. Сега той е Вампир.

Прегръдката не се дава лесно. Все пак новият вампир е възможен съперник в борбата за храна и власт. Потенциалният “наследник” обикновено бива наблюдаван месеци или даже години и проверяван дали действително ще бъде добро допълнение за клана и рода.