Таламаска и архивите й

Таламаска е таен орден основан през 758 година в три града: Лондон, Амстердам и Рим. От момента на своето основаване, Таламаска наблюдава хората с необикновенни способности, така наречените вещици, магьосници, ясновидци, медиуми, пророци и т.н. В средните векове, в епохата на "Ловът на вещици", Орденът взимал живо участие в съдбата на тези хора. Така, било организирано така нареченото "подземно превозване", с помощта на което осъдените на изгаряне се отправяли в Амстердам. Орденът периодически предлага членство на личности с особенно силни способности. В сегашно време влиянието на Ордена се разпростира практически на целия свят. Членовете на "Таламаска" водят записки за различни паранормални явления, от полтъргайсти до реинкарнации. Архивите на Таламаска са практически необятни.

Но само пълноправни членове на Ордена се допускат до хранилищата с информация, за събирането, на които първоначално се е създавала Таламаска. Тези данни са за свръхестествените същества, хранещи се с човешка кръв, наричащи се в наше време "вампири". Във връзка с това, че подобен род информация трудно се поддава на проверка, а и данните са много разпокъсани, съдържанието във архивите постоянно се корегира и обновлява.

Кралят и Кралицата
Според древни легенди, историята на вампирите се причислява към 4-тото хилядолетие пр.Хр. Всичко започва в Египет или Кемет, както тогава са го наричали. Легендата на Близначките гласи, че Кралят и Кралицата на Кемет, мислейки да изкоренят канибализма, взели в плен две вещици от територията на Палестина, от племе, живеещо в подножието на планината Кармел, с цел да разберат техните тайни. Обяснението на вещиците не удовлетворило управниците и те жестого се погаврили със сестрите. Но зъл дух, желаещ да отмъсти на поругателите, се вселява в кралицата на Кемет. В резултат от сливането на материалното тяло на Кралицата и нематериялния дух се получава една нова форма на живот пиеща кръв и размножаваща се чрез предаване на тази кръв на човек, намиращ се на границата между живота и смъртта. Кралицата направила и краля вампир.

Първата група
Сестрите магьосници, превърнати във вампири от човек на краля, настроен приятелски, който им вярвал и когато им е било най-тежко ги е подкрепял, но впоследствие се оказва извършител на тяхното срамно наказание(това е преди духът да се всели в тялото на Акаша)[впоследствие тези тримата са известни като Първата Група] направили опит за възстание, завършило с жестоко наказание за сестрите.
Дадената легенда изглежда най-правдоподобна, в сравнение с последвалите, по-голямата част обосновани върху култа към Озирис. Достовeрното в случая е това, че всяко покушение над Кралицата неизменно завършвало или с гибел, или с тежки последствия за всички останали вампири.

Акаша

Кралица на Кемет през 4-тото хилядолетие пр. Хр. Избрана от краля Енкил от града Урук в долината на Тигър и Ефрат. Произхожда от кралски род, почитащ богинята Инан. Управлява страната заедно с Енкил и има голямо влияние над него. Стреми се към прогрес - смятало се е, че тя е донесла в Кемет мъдростта и знанието на народа си. Узнавайки за обряда за изяждане на плътта на мъртвите, обявява последователите на този култ извън закона и като нов въвежда мумифицирането и увиването в саван на мъртвите. По нейн указ са били унищожени всички селища, които не се подчинявали, също така взела в плен Махарет и Мекар, неволно противопоставяйки се така на духовете. Умира от ръцете на заговорници, които са недоволни от кралските реформи. Създава нов култ въз основа на мита за Озирис и Изида, като обявява тези, които пият кръв за богове. В резултат от войните между "боговете" заедно с Енкил се оказва в заточение и я използват в качеството си на "източник на сили", в резултат на което изпада в странно състояние, което може да се сравни с летаргически сън, и оттук нататък не излиза от него, оставайки неподвижна. В 1ви век пр. Хр този, които ги охранявал се е опитал да ги унищожи, в резултат на което умират почти всички вампири и се открива тайната за това, че смъртга на Акаша и Енкил носи след себе си и унищожението на останалите. В 1 век е открита от Мариус и заедно с Енкил е отведена в Антиох. През 2 век е отведена от Мариус в друго укритие, в средните векове - в Италия, през 16 век - в Гърция, през 18 - на север от Американския континент (други миграции са неизвестни). Извадена от своето състояние от Лестат и неговата музика през 1984. В същата година тя убива Енкил, похищава Лестат и устройва масово унищожение (изгаряне) практически всички съществуващи вампири, а после се опитва да изтрие от лицето на земята голяма част от мъжкото население на света (вярва, че така ще бъдат прекратени войните по света , залага на женското начало като основно, но всички са против нейното начинание, включително и Лестат). Унищожена от Мекар през 1984. Създала е Енкил, Кейман и за други няма данни.

Енкил

Енкил е потомствен от кралски род в Кемет през 4-тото хилядолетие пр.Хр. След смъртта на кралицата-майка, имало риск да загуби короната, защото тя се предавала само по женска линия. Той като нямал сестри или лели, той бързо си намерил невеста - Акаша, от кралския род на шумерите и започнал своето управление. В годините на неговото царуване се развилала културата, писменоста, земеделието, а също така било положено началото за изкореняване на канибализма. Загива в резултат от заговор на поданници, които били несъгласни с премахването на закона за изяждане на плътта на мъртви роднини. Създаден е от Акаша. Създава заедно с нея култа към пиещите кръв, който се свърза с мита за Озирис и Изида. В резултат от войната между "боговете" заедно с Акаша е пленен и използван в качеството си на "източник на сили", в резултат на което изпада в странно състояние, което може да се сравни с летаргически сън. В 1 век пр. Хр този, които ги охранявал се е опитал да ги унищожи, в резултат на което умират почти всички вампири и се открива тайната за това, че смърта на Акаша и Енкил носи след себе си и унищожението на останалите. В 1 век е открит от Мариус и заедно с Акаша е отведен в Антиох . През 2 век е отведен от Мариус в друго укритие, в средните векове - в Италия, през 16 век - в Гърция, през 18 - на север от Американския континент (други миграции са неизвестни). С изключение на редки опити за движение така и не се връща към нормалното съществуване.
През 1984 година е убит от Акаша след нейното пробуждане.

Кейман

Кейман е бил главен началник при крал Енкил в Кемет през 4-тото хилядолетие пр. Хр. Бил кралския управлявител в Кемет и най-довереният човек на Краля и Кралицата. Станал главен свидетел на похищението и истезанията над Махарет и Мекар, изпълнил акта на насилие над двете сестри по волята на Енкил, за което бил преследван от духове. Станал единствения свидетел за смъртта и внезапното превръщане на Акаша и Енкил. Акаша го е превърнала във вампир приблизително 6 месеца след собственото си превръщане. Ставайки вампир, заедно с Мекар и Махарет (тъй наречената "Първа група") започнал да води акции срещу култа на Акаша и Енкил, в резултат на което били създадени множество нови вампири. След пленяването на Мекар и Махарет, нееднократно отивал под земята, стараейки се да се избави от спомените, след което си губил паметта. В средните векове е известен под името Бенджамин - дявола. През 1984 година се появява отново и се присъединява към Махарет. Превърнал е Мекар и Махарет във вампири.

Махарет

Махарет е потомствена вещица от долината Кармел в 4-тото хилядолетие пр.Хр. В детството заедно със сестра си били известни сред своя народ като способни да виждат духове и да общуват с тях, а също така и да призовават някои природни явления. На 25 години след пълното унищожение на своето племе, била похитена заедно със сестра си от войските на Акаша и Енкил и закарана в двореца, където била подложена на разпит и наказание във вид на акт на насилие от страна на кралския управник Кейман. Благодарение на духовете е пусната на свобода, когато се ражда дъщерята на Кейман- Мириам.
След няколко месеца войската на Енкил се завръща и отново откарват сестрите. Няколко часа преди присъдата си е превърната във вампир от Кейман. Изгубвайки сестра си, Махарет пробвала всички начини, за да я открие, но безуспешно. С течение на векове тя поддържала и изучавала всички потомци, принадлежащи към рода на семейството й. През 1949 г, узнавайки за трагичната смърт на Мириам Ривз, потомка на рода на близначките, и за спасението на нейната новородена дъщеря Джесика, получава попечителството над детето и тайно я съпровожда в течението на живота й, до момента на смърта на Джеси пред 1984 година, по време на концерта на Лестат, след което я спасява, давайки от кръвта си. През 1984 година, след пробуждането на Акаша става председател на събранието на последните останали живи вампири.

Мекар

Мекар е потомствена вещица от долината Кармел в 4-тото хилядолетие пр.Хр. В детството заедно със сестра си били известни сред своя народ като способни да виждат духове и да общуват с тях, а също така и да призовават някои природни явления. На 25 години след пълното унищожение на своето племе, била похитена заедно със сестра си от войските на Акаша и Енкил и закарана в двореца, където била подложена на разпит и наказание във вид на акт на насилие от страна на кралския управник Кейман. Благодарение на духовете е пусната на свобода заедно със сестра си. След няколко месеца войската на Енкил се завръща и отново откарват сестрите. Превърната е във вампир от Кейман в нощта преди своята присъда, при това е първа превърната във вампир, защото в началото Махарет се противопоставя на превръщането си във вампир. Ставайки вампир, избягва заедно с Кейман и Махарет. Въпреки това след известно време Махарет и Мекар отново са хванати в Секар от войските на Акаша и Енкил. На Мекар и отрязват езика и я пускат в морето, като така я разделят от сестра й. Преди това тя прави проклятие на Акаша и се кани да й отмъсти. От този момент нататък Мекар се изгубва. После се разбира, че тялото й достига до брега на Южна Америка. През 1984 г. тя отново се появява в мислите на всички вампири, като им праща сънища за нея и Махарет. В момента на появяването на Акаша и Лестат пред последните останали живи вампири, убива Акаша и става единствената носителка на силите на вампирите. Събирайки се със сестра си, става нейна спътница.

Децата на Хилядолетието

Практически от самото начало вампиризма е бил нещо като култ. Вампирите се считали за богове, на които сe правели човешки жертвоприношения. Способноста да четат мисли им донесла слава на справедливи съдници. Но заради безмерното увеличение на численоста на "боговете" започнала неизбежна борба за власт; интересите се разделили, разразили се войни. Кралят и Кралицата били пленени и използвани за получаване на първична кръв, способна да увеличи силата на вампира. Това довело Краля и Кралицата до състояние подобно на кома.
Вампирите се разпространили на територията на Азия, където основали собствени кървави култове, и в Европа, където ги почитали като горски богове. През 1 век пр. Хр. ,когато старите легенди се забравили, Хранителят на Краля и Кралицата ги оставил на слънце с надеждата да ги унищожи, но в резултат на това голяма част от боговете загинала, а останалите получили тежки изгаряния. Един от боговете превърнал във вампир римлянина Мариус, новият пазител, който изпълнявал своите задължение включително до края на ХХ век.

Ерик

Няма данни за създаването му, нито откъде произлиза, но има сведения за историята му като вампир. Той е един от древните вампири, създаден приблизително през 10 век пр. Хр. Едно от първите споменавания за него - в разказа за Джесика Рийвз за тези, които тя е видяла през 1972 година при Махарет. През 1984 година, останал сред живите след нападението на Акаша и се присъединява към събранието на Махарет.

Азим

Създаден e приблизително през 3-4 хилядолетие преди новата ера в земите на Азия. Един от т.н. "зли богове на Изтока", противопоставя се на култът, основан от Акаша и Енкил. Полага началото на собствен култ, управляван от храм, разположен в горите на Тибет. Основата на култа са човешките жертвоприношения. През 17 век е спътник на Пандора. Унищожен от Акаша през 1984 година.

Мариус

Родил се е 26 г пр. Хр. в Рим. Извънбрачен син от знатен род. На 20 години е станал учен и летописец. Много е пътешествал, посетил е всичките велики градове на Европа. На 40 годишна възраст е бил похитен от друиди, бивайки избран да замени тяхният умиращ Бог на Гората, който се оказва един от Древните вампири и като такъв е превърнат във вампир. Ставайки вампир избягва от друидите и се отправя да търси древните, в Египет.Там намира Акаша и Енкил (също по-късно извесни като Тези, Които Трябва Да Се Пазят), които вече се намирали в състояние на летаргичен сън и станал техен пазител.
Заминава за Антиохия, където живее в течение на 200 години с Пандора. През 15 век живее във Венеция, където става художник и цял живот продължава да пази тайната за Акаша и Енкил. Във Венеция е бил проследен и изгорен от Римското събрание под предводителството на Сантино, но е спасен и въстановен благодарение на Акаша.След това е пленник на гръцки остров, окривайки Кралят и Кралицата, включително до появяването на Лестат, когото спасява и през 1791 година довежда на своя остров. След това ги завежда на север, където живее до 1984г. След пробуждането на Акаша, той е ранен от нея и е спасен от Махарет, Сантино и Пандора. Създал е Пандора, Арман, Сибел, Бенджи и за други не е известно.

Маел

Маел е келт, роден в края на 1ви век пр.Хр. Главен жрец сред друидите, избрани да отвлекат Мариус. Успешно превръщайки в реалност това поръчение, бил изпратен при Мариус по време на заточението да му предава учението на друидите и подготовка за да замени Бога на гората. Осъзнавайки пълният крах на плановете след бягството на Мариус, той прави само превръщане във вампир, насила изпивайки кръвта на умиращия древен вампир, известен още като Бога на гората. Ставайки вампир, напуска друидите и започва да води уединен живот, рядко срещайки се с Мариус и други Древни. По-късно се присъединява към Махарет и става неин постоянен спътник. През 1984 бил изпратен от нея за да наблюдава обстановката на концерта на Вампира Лестат, където става свитетел на покушението над Джесика Ривз, и е нейн спасител.

Пандора

Родила се е през 15 г пр.Хр. единствена дъщеря на знатен патрицийски род. Получила прекрасно домашно образование, два пъти се омъжвала. В Рим изповядвала култът към богинята Изида. През 20 година, след смъртта на цялото си семейство изпада в немилост пред император Тиберий, бяга в Антиохия, където приема името "Пандора". Там открива също храм на Изида, по-стар от този в Рим, където отново се връща към култа. А още по пътя си към Антиохия започва да сънува кървави сънища, където вижда незнайна кралица, от която много "хора" пия кръв и я използват за "източник". Също така в храма на Изида среща Мариус, за когото е знаела от детството си. Станала жертва на един от Древните вампири, опитващ се да разбере местоположението на Акаша и Енкил. Той я проследява в дома на Мариус и я напада, като изпива кръвта й, но се появава Мариус, който я спасява. Скоро след превръщането си пие от кръвта на Акаша. В течение на 200 години живяла с Мариус в Антиох. През 17 век била спътница на Азим, но после води уединено съществуване. През 1984 година, след пробуждането на Акаша, отново се среща с Мариус. Създала е Флавий.

Флавий

Родил се е около 10 година пр.Хр. Бивайки роб, получава добро образование и прекарва много години, взимайки участие във войните вместо своя господар. Воювал с Илирия под командването на Тиберий. След смъртта на своят хазяин и купен от Пандора на пазар за роби н Антиохия и от този момент започва да управлява нейните дела и е най-близкия й приятел. След като Пандора става вампир, узнава тайната на нейното създаване, също и тайната на Мариус и остава да им служи до навършването на 40 години, когато заболява тежко. Умира в Антиохия. Бива изгонен от Антиохия от Мариус веднага след като получил Тъмния дар. По-нататъшната му съдба е неизвестна.

Римското събрание: Децата на Тъмнината

Вампирите, създадени в зората на християнството, започнали да се групират в различни събрания. Вярвайки в Христа, те изповядвали сатанизъм и смятали за свое висше предназначение да наказват смъртните, както и да преследват и унищожават вампирите-еретици. За такива те смятали тези, които живеят сред хората, затова и Децата на тъмнината живеели в свърталища понякога под земята. Главата на събранието имал абсолютна, практическо неограничена власт. В този период били разработени Тъмните ритуали, тъмните Закони и Тъмните обичаи. Също така, за единствени предпазени смъртни се считали тези, които носили на себе си кръст, което е основата на популярното заблуждение, че вампирите не понасят вида на християнските символи
За главно се е считало Римското събрание, разположено непосредствено до седалището на Римската Католическа църква. През 1499 година Римското събрание проследява хранителя Мариус, който се считал за еретик, и прави опит да го изгори, която за малко да е овенчана с успех. След оттеглянето на Сантино през 1700 година Римското събрание губи миналото си значение.

Сантино

Роден е и е живял в не голям, но богат италиянски град. През 1349 година жителите на града, включително неговото семейство, загиват по време на чумна епидемия, а Сантино е зазидан в собствения си дом. Намерен е и е спасен от вампир, оставайки единствената потенциална жертва в града. До 1700 година е Глава на Римското събрание. Изповядвал култа към сатаната и служенето му такаома като на Бога (повече обяснение се дава в предисторията ,защото тези вампири смятат ,че така криейки се от останилия свят служат на Бога и най-интересното е ,че вярват в него ,а за себе си смятат ,че са създания на Сатаната.) През 1499 година проследявал древния вампир "еретик" Мариус и ръководил неговото изгаряне. През 1500 година назначава Арманд за глава на Парижкото събрание. През 1700 година напуска своето събрание. В бъдеще често е в обществото на Махарет, Маел и Ерик, но не става техен постоянен спътник. Присъединява се към Мариус след като го спасява през 1984 година.

Алессандра

Била е създадена от децата на тъмнината. Най-стария член на Римското събрание на Сантино. Негова спътница от момента на избирането му за глава на събранието. През 1500 година напуска Рим и пристига в Париж заедно с Арман. До 1780 година е член на Парижкото събрание и е постоянна спътница на Арман. В средата на 18 век започва да общува с отстъпника Магнус (не се притеснявайте, за тези ,които не знаят ,това е създателя на Лестат, но за първия ще стане дума по-късно). През 1780 година в хода на съденето на Лестат и Габриел застава на тяхна страна, след което се самоизгаря, като сама скача в огъня.

Арманд

Андрей, също познат и като Амадео през 15 век, следващите векове приема името Арман или Арманд (не е точно изяснено кое от двете). Роден е приблизително през 1481 година в Киев. Живял е в манастир, където работил като иконописец. На 14 годишна възраст е похитен от татарите. Продаден е на художника - вампир Мариус. От този момент започва да живее с учениците на Мариус и става негов постоянен спътник. На 17 години получава по време на дуел смъртоносна рана. Мариус го превръща във вампир. До 1499 година живее с Мариус във Венеция. По време на нападението срещу Мариус е отвлечен от вампирите на Римското събрание. Става ученик на Сантино, главата на събранието. През 1500 година е назначен за глава на Парижкото събрание. През 1780 година, след съда над Лестат и майка му, изгаря събранието и по съвета на Лестат се присъединява към Никола и оцелелите вампири в създадения от Никола "Театър на вампирите", който е собственост на Лестат. От 1780 до 1862 оглавява Театъра на вампирите. През 1862 година среща Луи и Клаудия. След наказанието на Клаудия и пожара в театъра, устроен от Луи, става негов спътник и пътешества с него по света. През 20 години на ХХ век пристига с Луи в Ню Орлиънс, където след заминаването на Луи остава до 1972 г. През 1972 година среща журналиста Дейвид Малой, бъдещия автор на книгата "Интервю с вампир", и заедно с него става владетел на Островът на нощта. При завръщането на Акаша, заедно с Даниел , вече превърнат от него във вампир, се отправят на помощ на другите останали безсмъртни и така отново се среща със своя създател Мариус, когото дълги години е смятал за мъртъв. През 1995 година прави опит за самоубийство на религиозна почва. Спасен от Сибел и Бенджи.

Парижкото събрание: Гробището на невинно убитите

Под това средновековно гробище се намирало традиционно убежище на парижките вампири - християни. В началото на 16 век за глава на Събранието бил назначен Арманд, който проповядва идеите на Сантино, главата на Римското събрание. Събранието е интересно с това, че последно от събранията в Западна Европа се отказва от ритуалите и обичаите на тъмното Средновековие. След пленяването на младият вампир Лестат, всявайки смут в редовете на подчинените на Арман, който изгаря голяма част от събранието и разпуска останалите оцелели.

Елени

По косвени данни се предполага, че е от благородно семейство. През 18 век принадлежи към Парижкото събрание, оглавявано от Арман. Заедно с Лоран, Феликс и Ежени избегват смърта от ръцете на Арман след разпадането на Парижкото събрание, с него благодарение на Лестат и Ники (Никола де Ланфан) - са организатори на първия Театър на Вампирите. В продължение на няколко години води кореспонденция с Лестат. След разпадането на "Театърът на вампирите" нейната следваща съдба е неизвестна.

Ежени

Спътница на Феликс През 18 век принадлежи към Парижкото събрание, оглавявано от Арман. Заедно с Лоран, Феликс и Елени избегват смърта от ръцете на Арман след разпадането на Парижкото събрание, с него благодарение на Лестат и Ники (Никола де Ланфан) - са организатори на първия Театър на Вампирите. След разпадането на "Театърът на вампирите" нейната следваща съдба е неизвестна.

Феликс

Спътник на Ежени През 18 век принадлежи към Парижкото събрание, оглавявано от Арман. Заедно с Лоран, Ежени и Елени избегват смърта от ръцете на Арман след разпадането на Парижкото събрание, с него благодарение на Лестат и Ники (Никола де Ланфан) - са организатори на първия Театър на Вампирите. След разпадането на "Театърът на вампирите" неговата следваща съдба е неизвестна. Последното споменаване - в разказа на Акаша, която разказва на Лестат за това, как го е изгорила в една уличка в Неапол през 1984 година.

Лоран

Превърнат във вампир на възраст около 14 -15 години. Един от лидерите на Парижкото събрание, оглавявано от Арман,Участва в съда над Лестат и Габриел. Заедно с Ежени, Елени и Феликс избегват смърта от ръцете на Арман след разпадането на Парижкото събрание, с него благодарение на Лестат и Ники (Никола де Ланфан) - са организатори на първия Театър на Вампирите. После се премества в Америка, в Сент-Луиз, където организирал собствено събрание, което било напълно унищожено от Акаша, няколко дни преди концерта на Вампирът Лестат. Оцелява още няколко дни, след което също е изгорен от Акаша. Последното споменаване - неговата среща и едновременната смърт с Бейби Дженкс.

Династията на Магнус

Алхимикът Магнус, самостоятелно намерил тайните на вампирите и не признаващ Тъмните обичаи, живеел в кула в покрайнините на Париж. Решавайки в края на 18 век да извърши замоизгаране, дълго време избира своя наследник, накрая спира избора си на младия актьор Лестат де Валуа . Оставяйки в наследство на Лестат кулата и своите съкровища, Магнус отива в огъня. Лестат и неговата майка Габриел, превърната от него във вампир, играят главна роля в съдбата на Парижкото събрание. Не обременени от суеверия и предрасъдъци, те нагледно демонстрират пред вампирите от гробищата, до колко са остарели тяхните убеждения. Той им дава своя театър, който по-късно ще стане знаменития "Театър на вампирите".

Магнус

Роден е през 15 век. Доживял до 70 години, занимавайки се с магии и алхимия. Убива стар вампир и самия Магнус става такъв нарочно изпивайки кръвта му. Живял като отшелник, срещайки се само с вампира Алессандра от Парижкото събрание. Решил, че пътя му е приключен, дълго време си подбирал приемник, докато не намерил и не отвлякъл Лестат. Умира, правейки голям огън и хвърляйки се в него непосредствено след създаването на Лестат. Малко преди да се самоизгори той показва на Лестат богатствата си и го зарича след като стане на пепел новият вампир за разхвъли прахта му, защото има предание, че ако прахта на един вампир бъде оставена на едно място, тогава има възможносттой да се възроди още пъти - а Магнус не се стремял към това. Създал е Лестат.

Лестат

Истинското му име е Лестат де Лионкур. Роден е в 1758г в Окверн. Седмият син на маркиз де Лионкур и неговата жена Габриел де Лионкур. До 12 годишен е живял в замъка Лионкур, след това е изпратен да учи в манастир. След като баща му узнава желанието му да стане свещенник, го връща обратно в замъка. На 16 прави неуспешен опит да започне нов живот, като се опитва да избяга от вкъщи заедно с италиански актьори, последвано от завръщане в замъка и той става ловец. На 20 години се прославя сред жителите на Окверн като ловецът - победител над вълците. Заедно със своя приятел Никола де Ланфан отново избягва от дома и заминава в Париж, където под псевдонима Лестат де Валуа започва работа в театъра на Рено. В зимата на 1779 започва да излиза на сцената на театъра и така добива признание в парижките среди. Похитен в зимата на 1779 година от вампира Магнус. От момента до своето превръщане до май 1780 година живял в Париж. Придобива театърът на Рено със средствата му, оставени от Магнус. След няколко месеца е бил взет в плен заедно с майка си Габриел от парижкото събрание под командването на Арман. Освобожвадайки се, той решава да напусне Париж заедно с Габриел, да предаде театъра на Рено , преименуван от Никола в "Театърът на вампирите", под управлението на Елени и Арман. Он 1780 до 1790 година пътешества из Европа, Мала Азия и Египет. През 1890 година, узнавайки за гибелта на семейството си заради Френската революция изоставя Габриел и отива под зямата (това е един своеобразен начин за всеки вампир да изживее своята смърт, известно време без кръв и след това отново се завръща, това е нужно на вампирите, за да могат да приемат промените във времето, в което живеят). Той е спасен от Мариус, който го намира и отвежда в своето скривалище, където му разказва за тайната на Тези, Които Трябва Да Се Пазят и му показва Акаша и Енкил. Пристига в Ню Орлиънс , където намира своя баща и се запознава с Луи де Пуант дю Лак, когото след известно време превръща във вампир и прави свой спътник. От 1791 до 1794 живее с баща си и Луи в Пуант дю Лак, а после - след смърта на баща си и бягайки от възстаналите роби - бягат в Ню Орлиънс. През 1862 е тежко ранен от Клодия, но уживява и пристига в Париж,където бивайки измамен от Арман, дава показания против Клодия и е изгонен от Арман от града. След две години се връща в Ню Орлиънс, където се заселва в една от своите къщи, опитвайки се да си възвърне силите до 1929, след което за втори път заспива под земята. Следващият път се появява през 1984г.Прочитайки книгата на Луи, заинтригуван от съвременния свят и желаейки да привлече към себе си вниманието на вампирите и Луи създава групата "Вампирът Лестат", която става култува, и пуска своята автобиография, в която се разказва за всички известни нему вампирски тайни. След знаменития концерт на групата в Сан-Франциско на Хелуин, където се събират почти всички вампири, останали живи, след това е похитен от Акаша и става неен спътник. След известно време се връща заедно с Акаша при останалите живи вампири и става свидетел на смъртта й. Половин месец след това, той завършва своята втора книга "Кралицата на прокълнатите", в която той описва цялата история на Акаша, появява се в щаб-квартирата на ордена Таламаска пред Дейвид Талбот и за първи път в историята на Таламаска води разговор със смъртни. Създава Габриел ,Никола ,Луи , Клодия и Дейвид.

Габриел

Родена е в Италия през 1730 година. Израснала в Неапол, става жена на маркиз де Лионкур, заминава за Франция в замъка Лионкур в Оверн. Майка на 7 деца (четири са умрели). Почти до самата си смърт живее в замъка Лионкур, последната година от живота си тежко заболява от туберкулоза. През 1780 година, намирайки се в предсмъртно състояние, пристига в Париж за да се прости с любимия си син Лестат. Става вампир доброволно, умираща от туберкулоза. Създава я Лестат, спасявайки я от смърттта. В течение на 10 години от своето превръщане е постоянна спътница на Лестат. Напускайки Париж след разпадането на Парижкото събрание, се отправя заедно с Лестат на пътешествие из Египет, Мала Азия и Европа. През 1790 година се разделя с Лестат и започва живот в пълно единочество в джунглите на Африка. През 1984 година, разбирайки за планираната акция на Лестат, тя пристига в Сан Франциско, където спасява Луи и Лестат, когато те излизат от залата след концерта. След отвличането на Лестат тя се присъединява към групата на останалите вампири.

Никола

Истинското му име е Никола де Ланфан. Роден е в Окверн около 1758 година в богато семейство на търговци с платове. Бил е изпратен да учи в Париж, където започнал да проявява голям интерес към цигулката, взимал уроци от Моцарт. Връщайки се в Оверн, избягва в Клермон за да продължи занятията по музика, защото неговото семейство не споделяло желанието му да стане музикант (както всички търговци, те искали той да наследи занаята). Започнавайки се с Лестат през 1778 година, става му най-добър приятел, и избягва заедно с него в Париж, където се установява на работа в театъра на Рено, в който работи до момента, когато е похитен от вампирите от Парижкото събрание. Смъртно ранен от вампирите от Парижкото събрание. Спасен от Лестат и Габриел. Създадел, автор на пиесите и главен музикант на Театъра на вампирите. През 1789 година се самоизгаря.

Театърът на вампирите 1

Театърът на Вампирите бил основан през 1780 година от цигуларя Никола де Ланфан, към когото под ръководството на Арманд се присъединяват вампирите, останали живи след изгарянето на Парижкото събрание.В театърът се изпълнявали алегорични пиеси на сюжети за вампири и други същества. Свръхестествените таланти на вампирите прославили театъра из цялата страна (Франция). Театърът на Вампирите - първото известно открито, не тайно събрание на вампирите. Това заведение придобива необичайна популярност не само в средите на смъртните, но и сред вампирите, които се стичали пред вратите му от цяла Европа. Въпреки това да да станеш актьор в Театъра не било толкова лесно, защото тяхната численост внимателно се съхранявала.
След самоизгарянето на Никола през 1789 година власта в театъра окончателно преминава в ръцете на Арманд.

Арманд

Никола

Феликс

Елени

Лоран

Ежени

Театърът на вампирите 2

През 19 век единствения представител на първия Театър на Вампирите остава Арман. Тъмните обичаи отдавна са само история; вече напротив - вампирите от това парижко събрание били много по-близо до светския живот.
Събранието е унищожено през 1862 година от вампира Луи де Пуант дю Лак, който изгаря Театъра за да отмъсти за своята спътница вампира Клодия, загинала от ръцете на парижките вампири.

Арманд

Естел

Една от актрисите от втория Театър на Вампирите, заемайки достатъчно почетно място в парижкото събрание през 19 век. Изиграва своята роля при обвиняването на Луи и Клодия за покушението над Лестат. Умира по време на пожара в Театъра на Вампирите през 1862 година от ръцете на Луи де Пуант де Лак.

Селесте

Една от актрисите от втория Театър на Вампирите, една от старите членове на парижкото събрание през 19 век. Изиграва своята роля при обвиняването на Луи и Клодия за покушението над Лестат. Умира по време на пожара в Театъра на Вампирите през 1862 година от ръцете на Луи де Пуант де Лак.

Сантиаго

Създаден приблизително в началото на 19 век. Един от главните актьори в театъра на вампирите, тайно претендиращ за глава на събранието. Умира по време на пожара в Театъра на Вампирите през 1862 година от ръцете на Луи де Пуант дю Лак.

Маделин

Била е собственичка на куклен магазин в Париж, която така и не се оправила след смърта на дъщеря си. Превърната е доброволно във вампир, за да може да се гриши за Клодия, която много прилича на загубената й дъщеря. Умира през 1862 г. скоро след своято превръщане, заедно с Клодия в една шахта, оставени под палещите лъчи на слънцето, което е пагубно за вампирите. Осъдена на смърт от съда на Театъра на вампирите, свързан с покушението, извършено от Клодия и Луи над Лестат.

Вампирите на ХХ век

В ХХ век започват да се разпространяват най-разнообразни видове вампирски организации : старите вампири продължават да живеят в събрания, по-младите предпочитат съвременен тип организации - скиталски банди и групировки. Запазва се също и такива явления, като например вампири - единаци или създани от древните вампири спътници.

Вампирска мрежа

Важна роля има едно нововъведение - създадената т.н. "Вампирска мрежа" с цел обмяна на информация. Мрежата представлява обединение на барове, където освен смъртните посетители, се събират вампири. Известни такива барове са например "Дъщерята на Дракула" в Сан - Франциско, "Кармила" и "Лорд Рутвен" в Ню - Йорк, "Ламия" в Париж и още други.

Fang Gang

Fang Gang или Бандата на зъба е формирана от трима вампири. Килър (отдясно на снимката), Бейби Дженкс (отляво) и Дейвис (отдолу). Килър е роден в края на 19, началото на 20 век, но мястото не е известно, а също и не се знае нищо за семейството му. Истинското му име не се знае но го наричат Килър. Умира около 30-годишен. Той основава Бандата на зъба. Умира през 1984, една седмица преди концерта на Лестат, изгорен от Акаша. Бейби Дженкс е родена в началото на 70-те в бедно американско семейство. Още на 12 години започва да взима наркотици, а на 13 отива в Детройт, където става проститутка и наркоманка. Умира на 14-годишна възраст след загуба на кръв от неуспешна операция за аборт. От момента на превръщането си е член на Бандата на зъба. Умира през 1984, два дни преди концерта на Лестат, бивайки изгорена заедно с Лоран от Акаша. Дейвис е роден през 20 век, но кога и къде няма точни данни. Умира на 20 години и ставайки вампир, става член на Бандата на зъба. Умира една седмица преди концерста на Лестат изгорен от Акаша.

Даниел

Даниел Малой е роден през 1953 в Америка. На 20 години е радиожурналист, специлиазиращ в интервютата на интересни личности. През 1972 тодина среща Луи и взима от него интервю, което приключва с две дупки на врата на Даниел (след дългото интервю смъртния иска да бъде превърнат във вампир, на което Луи отвръща с това, че само му изпива част от кръвта). В тази година той пристига в Ню Орлиънс, където слеща Арманд, в резултат на което започва да води скиталски начина на живот. През 1967 година той под псевдоним пуска на пазара книгата "Интервю с вампир", която му носи популярност. Малко по-късно той става смъртния спътник на Арманд. На моменти Даниел изчезва от имението на Арманд, продължавайки скитанията си, а впоследствие е намиран от Арманд, оказвайки се по-късно и спасяван. През 1984 година е намерен в предсмъртно състояние от Арманд два дни преди концерта на Вампирът Лестат. Възможна причина - хронически алкохолизъм. След пръвръщането си, става постоянен спътник на Арманд. След концерта, останал сред живите по време на масовата присъда, устроена от Акаша, присъединява се заедно с Арманд към събранието на Острова на нощта.

Дейвид

Единствената информация относно рождението на Дейвид Талбот е, че е роден в Лондон. Дата не е известна. Има страст към пътуванията из екзотичните страни като Индия и Южна Америка. В Рио той се влючва в природата и хората, увлича се по едно момче, което иска да вземе със себе си в по-нататъшните си странствания заедно с другите му приятели. Но майката на това момче е жрица на древен клут и тя не иска да пуска своето момче из джунлите на Амазонка. Затова праща след Дейвид много духове, които буквално го докаравт до нервна криза. Дори след връщането на Дейвид в Лондон духовете го следват неотлъчно, където майка му, която се увлича по спиритизма довежда у дома им Талбот - менор агенти от Таламаска - това е първото запознаване на Дейвид с тях. Но той решава вместо за остави работата на тези от Таламаска, а предприема отново пътуване към Рио, за да може тази жрица да го просвети в този култ. Там живее около година, след което се връща в Лондон и се присъединява към Таламаска. Там описва своите странствания, но въпреки това повече не предприема други такива изследователски ескурзии. Дейвид е и първия, който се запознава с вампирите отблизо. Още около 1984 година при него идва вампирът Лестат с въпроса дали Дейвид би приел тъмния дар от него, на което англичанина винаги отговаря с "НЕ". Това е и един от първите случаи в историята, когато вампир и смъртен стават приятели. Дейвид е и този, който помага на Лестат в най-трудните за него моменти - когато се излага на лъчите на слънцето в пустинята Гоби и когато разменя своето тяло с Похитителя на тела, което тяло впоследствие става него собствено. Фактически като е превърнат във вампир той е на човешки 74 години, но поради смяната на неговото тяло с тялото на Похитителя на тела - а новото тяло е на 26 годишен младеж с кафяви коса и очи и с по-мургав тен. Тъкмо когато Дейвид смята, че му е даден втори шанс за да извижее наново живота се, когато идва Лестат и го превръща във вампир, въпреки нежеланието на Дейвид. Интересен факт е също, че Лестат отдава почти цялата си кръв, за да може Дейвид да бъде силен вампир. От момента на своето превръщане през 1990 година след раздялата му с Лестат започва да събира материали по историите на различни вампири. С всички той се среща й убеждава да може да запише историята им. Също така той навестява двете сестри Махарет и Мекар, които го допускат до голямата им библиотека, в която той окрива още много интересна информация. При него е интересно, че дори като вампир може да вижда духовете, което е невъжможно за рижавите близначки (както знаете, те преди да бъдат превърнати във вампири, са били вещици и са виждали духове).

Джеси

Родена е през 1949 година от Мириам Рийвз, загинала в автокатастрофа - потомка на Махарет. Единствена от цялото семество на Рийвз от Южна Каролина, която остава жива. От момента на катастрофата е взета под опеката на Махарет. Възпитана от приемните родители Мария и Матю Гудвин. През детството си е проявявала удивителни способности: четене на мисли, вижда духове и др. На 17 години постъпва в Колумбийския университет. По време на следването си посещава леля си Махарет, с която води кореспонденция и която я подкрепя за във всичко,едно лято дори Джеси отива при нея. Там тя не разбира за истинската същност на леля си и нейния помощник Маел, въпреки че става подозрителна към постоянните нощни скитания и многобройните посетители с бели лица, досущ като на нейната леля. Веднъж случайно Маел се опитва да пие от кръвта й и Махарет моментално я изпраща в общежитието й, далеч от къщата си , защото се страхува да не й се случи нещо подобно отново, а Джеси така и не разбира какво се е случило в действителност. След завършването си работила в Британския музей, до тогава, когато е поканена от Аарон Лайтнер за да работи в архива на ордена на Таламаска. Лятото на 1981 година, на възраст 31 г. се включва към работата над историята на вампирите. След известно време, после срещата с духът на Клодия (Семейството на вампирите от Новия свят), е отстранена от работа във връзка с прекалено нервно напрежение . От 1981- 1984 година работи в Индия над реинкарнацията (?, и аз не знам какво означава това).Не успявайки да си възвърне правото да работи над вампирите след четири години напуска Таламаска, за да се заеме със собствени изследвания. Така тя се озовава на концерта на Вампирът Лестат в Сан Франциско, където намира и смърта си. Но преди това тя прави опит да се докосне до Лестат и наистина успява. Дори за момент е точно до него и момента е много сходен с този във филма "Кралицата на прокълнаните", но разликата е ,че там след това не нахлуват бодигардовете. Накрая тя излиза на улицата, където един вампир й разбива главата в една стена, след което бива спасена от Маел и превърната във вампир от Махарет ставайки нейна постоянна спътница.

Сибел

Родена е в началото на 70-те. Талантлива пианискта, готвила се за кариера на професионална музикантка с помощта на родителите й и по-големия й брат. След автомобилната катастрофата, в която загиват родителите й, страдала от психическо разтройство. През 1995 година е спасена от Арманд от опита на брат й да я убие. От този момент е спътница на Арманд.

Бенджи

Син на арабски емигрант, роден е в началото на 1980 година. Бил купен от брата на Сибел поради заминаването й. През 1995 година се среща с Арманд и заедно със Сибел му помагат да се излекува след опита за самоизгаряне. От този момент е постоянен спътник на Арманд.

Вампирите от Ню Орлийнс

В края на 18 век вампирът Лестат, един от първите безсмъртни прекосявали океан, се устнановява във френската колония Луизиана. Разполагайки практически с неограничена територия и свобода на действията, той е водил начин на живот, имитирайки този на смъртен чак до тогава, когато създава дете-вампир. До колкото ни е известно, в продължение на 70 години Лестат и неговите потомци били единствените представители на своето племе.
Във втората половина на 19 век започнали масови миграции на вампири към Америка, където, не обременени от обичаите на Стария свят, вампирите се заели безпорядъчно да създават себеподобни. Така центъра популацията на вампири се преместила в Америка.

Лестат

Луи

Луи де Пуант дю Лак е роден през 1766 година. Живял в Луизиана заедно с майка си, младите си брат и сестра, след като семейството завладява една от плантациите. След смъртта на баща си става плантатор и се занимава със състоянието на семейство Пуант де Лак. Ставайки свидетел на смъртта на младия си брат Пол, изгубва интерес към живота и се премества в своя дом в Ню Орлиънс. Доброволно се съгласява да стане вампир в ръцете на Лестат де Лионкур през 1791 година. От момента на своето превръщане до 1862 г е спътник на Лестат се Лионкур. През 1794 година изгаря своето имение и заедно с Лестат заминават за Ню Орлийнс, където прекарва 68 години от своя живот заедно с присъединилата се към тях Клаудия, умираща от неговата ръка и превърната във вампир от Лестат. През 1862 година, след опита за убийство на Лестат, избягва от Ню Орлиънс заедно с Клаудия, заедно с която се отправят на пътешествие, търсещи други вампири в Източна Европа. След безуспешните търсения пристига в Париж, където се среща с Арманд и попада в Театъра на Вампирите. Узнавайки за неговия опит за похищение над Лестат заедно с Клаудия, вампирите начело с Сантиаго решават да го заточат вечно в един ковчег, а за Клаудия - смърт. Освобождавайки се от ковчега с помоща на Арманд, той подпалва "Театъра на Вампирите" заедно с всички вампири в него, и се отправя заедно с Арманд на пътешествие. През 20 г на ХХ век заедно с Арманд се връща в Ню Орлийнс, където се разделя с него, след което заминава за Сан Франциско . През 1972 година дава интервю на журналиста Даниел, в което за първи път в цялата история на вампирите разказва за вампирите и тяхните "обичаи". През 1984 година намира Лестат и отново става негов спътник. Създал е Маделин.

Клаудия

Родена е през 1791 година в Ню Орлийнс. Намерена от Луи на възраст 5 години в Ню Орлиънс, по време на чумната епидемия, заедно с трупа на майка й. Той я ранява смъртоносно и Лестат я превръща във вампир за да я спаси. От момента на своето превръщане е постоянна спътница на Лестат и Луи. През 1862 година замисля да отмъсти на Лестат, разработва и прави реалност своя план за неговото убийство, след което избягва с Луи в Източна Европа да търсят други вампири. Пристигайки в Париж , намира за себе си приемна майка в лицето на Маделин, която Луи по нейна молба прави вампир. Била е осъдена заедно с Маделин в "Театъра на вампирите", във връзка с появилата се информация за нейния опит за убийството над Лестат.

Вампири и смъртни

Едно от основополагащите правила на Ордена е да се избягват непосредствени контакти с любими вампири. Тук даже не става дума за тове, че вампирите ревностно пазят своите тайни от смъртните. Повечето случаи доброволното сблъскване на смъртни с вампири, даже ако последните са изпълнени с добри намерения, имат рискован изход. С много вампири се случва да се влюбят в смъртни, известни са също такива случаи, когато вампирите стават покровители на смъртни. Въпреки, че в тази ситуация смъртните са подложени на повишена опастност от страна на другите вампири, и, като правило, подобни история завършват плачевно.
Освен това, неподготвените хора, като правило, след това полудяват.

Рикардо е познавал Мариус, Арманд и Сантино. Бил даден от баща си в робство за изплащане на дълг. До появяването на Арманд във Венеция бил най-големия и най-любимия ученик на Мариус. В млада възраст живее в дома на Мариус заедно с останалите ученици, не се досещайки за тъмната страна на живота на своя учител. След появяването Арманд става неговия най-добър приятел. Без да обръща внимание на странното оздравяване на Арманд, никога не се досетил за това, че е най-добрия му приятел е станал вампир. В нощта по време на нападението над дома на Мариус от събранието на Сантино, Рикардо бил хванат в плен заедно с останалите ученици. Бил в плен на Сантино по време на заточението на Арманд. Станал случайна жертва на Арманд.

Бабет Френиер е познавала Луи и Лестат. Заедно с четирите си сестри и брат си живеела в плантация, намираща се в съседство на имението Пуант дю Лак. След смъртта на брат си (убит от Лестат, официалната версия - смърт на дуел) останала единствената жена, способна да управлява плантацията, но не е можела да се реши на това поради силата на предразсъдъците по това време. До смъртта на брат си не се познавала с Луи, въпреки, че го заинтиресувала малко преди гибелта на брат й. Луи често тайно посещавал Бабет и станал първия, който й донесъл новината за смъртта му. От този момент той станал ангела-давал й ценни съвети за управлението на плантацията и за укрепването, по хранител на Бабет, такъв начин, на финансовото положение на плантацията Френиер и тяхното положение в обществото. В деня на възстанието на робите и пожара в плантацията Пуант дю Лак, Луи заедно с Лестат се явили на Бабет и я помолили за убежище. Тяхната молба била удовлетворена, въпреки че на следващата вечер Бабет се досетила, че Луи е този, койти я посещавал всичките тези години, и, смятайки го за посланник на Дявола, се опитала да го унищожи. След бягството на Луи и Лестат Бабет никога вече не се срещнала с тях. Появили се слухове, че правила нееднократни опита да намери Луи, появявайки се на изгорелите развалини на Пуант дю Лак, освен това със сигурност е известно, че тя умряла млада, напълно изгубила ума си.

Бианка Солдерини е познавала Мариус и Арманд. Известна куртизанка, живееща в края на 15 в. във Венеция. Явявайки се родственица на крупен банкер от Флоренция на име Мартино, била въвлечена в неговите тъмни дела, приемайки в своя дом интересуващи го хора и убивайки ги с помоща на отрова. Често приемала в дома си Мариус, считайки го за смъртен художник и един от своите приятели. След запознанството й с Арманд, става не за дълго негова любовница, а също така и близка приятелка. Изиграва важна роля в живота на Арманд, спасявайки го от смърт по време на отсъствие на Мариус, когато Арманд е смъртно ранен на дуел. После тя разбира тайната на Мариус и неговия ученик Арманд, който по странен начин е избегнал смъртта, и периодически взимала участие в нощните нападения на двата вампира. Нейните следи се прекъсват след нападението на дома на Мариус от събранието на Сантино, изгарянето на Мариус и хващането на Арманд. Тя била единствената, но която се отдало да избяга от нападащите вампири. По-нататъшната й съдба е неизвестна. Съществува вероятност да е приела Тъмния дар и да е доживяла до 19 век, понеже приличаща на ней вампирка се упоменава в разказа на Арманд, въпреки че факти, потвърждаващи тази версия, не са намерени.

Гретхен или Сестра Маргарита е познавала Лестат. Родила се е в семейство на учителка-католичка и счетоводител, което живеело в Чикаго, с ранното си детство открива големи способности като пианистка, но още тогава била дълбоко религиозна, читала житията и мечтала да работи, когато порастне, в чуждестванни мисии. На това и тя посвещава живота си, ставайки монахиня и работейки в мисиите в Перу, Юкатан и Френската Гвияна. Когато се среща с Лестат тя била на 40 години и работела в мисията Света Маргарита и била пристигнала в Джорджтаун за да помогне на работниците в местната болница, да се преборят с епидемията. Гретхен се запознава с Лестат в Джорджтаун в този момент, когато той умира от пневмония след размяната на телата с Раглан Джеймсън и станал смъртен човек. Тя го излекувала и намерила в негово лице първия и последния мъж, с който стъпила в интимни отношения. След раздялата им с Лестат, той обещал да дойде при нея в собственото си тяло, тя се върнала в мисията, дълбоко в душата си считайки го за луд. След идването на Лестат при нея, върнал си обратно собственото тяло и представяйки се за същия мъж, който тя е спасила от смърт в Джорджтаун, Гретхен полудяла и си разрязала вените.

Морган е познавал Луи и Клаудия. Млад английски художник. След сватбата с любимото си момиче Емили, заедно се отправят на пътешествие към Германия и Източна Европа. Остановявайки се за през нощта в едно неголямо село в България, Емили става жертва на неизвестен вампир и Морган остава да оплаква своята жена, чието тяло суеверните селяни искат да осквернят съгласно местния обряд. Луи се запознава с Морган в нощта, когато той и Клаудия се остановяват в същото село по време на тяхното пътешествие из Източна Европа в търсене на други вампири. Морган приема Луи за обикновен човек-пътешественик и му разказва своята история, с която прави на Луи огромно впечатление. По-късно Морган също бил похитен от неизвестния вампир, но спасен от Луи. Умрял практически няколко минути след своето спасение - убит от Клаудия.

Реглан Джеймс е познавал Лестат. Роден е в Лондон, към края на 20-те и началото на 30-те години, много е пътешествувал. Още от детска възраст проявява голям интерес към кражбите и мошеничеството, за което е бил нееднократно осъждан. Открива в себе си свръхестествени способности, намира начин да попадне в Таламаска, където използва своето положение за това, да похищава с цел продажба ценни исторически антики. След това, когато той бива хванат на местопрестъплението, бива прокуден от Таламаска от Дейвид Талбот. Изучавайки архивите на Таламаска, Раглан Джеймс се заинтересува от вампири, и особено възможностите им за вечен живот и способностите им за убийство и четене на мислите. Имайки знания в областа на астралните пътешествия, той взима тялото на 25 годишен пациент на психиатрична клиника и се заел с търсене на вампир за да направят с него този експеримент. Разбирайки за интереса на Лестат към смъртния живот, сключва с него съглашение, според което той му предоставя смъртното си тяло в замяна на неговото вампирско. Вселявайки се в тялото на Лестат, той се заема с грабежи и мошеничество в крупни размери. След изгонването му от тялото на Лестат извършено от Дейвид Талбот, той се вселява в него и се опитва да получи Тъмния дар представяйки се в тялото на Дейвид. Бива убит от Лестат в този момент, когато вампира почувствал измамата. Така Раглан умира в тялото на Дейвид, а Дейвид остава в тялото на 25 годишния младеж, в което по-късно без негово съгласие е превърнат от Лестат във вампир.